Аржентинската еврейска общност разказва за смъртоносния бомбен атентат от 1994 г. в разгара на войната Израел-Хамас
На 7 октомври, когато бойци на Хамас атакуваха множество цели в Израел, убивайки стотици и отвличайки други, Марина Дегтиар почувства, че е пътува назад във времето, до 18 юли 1994 г.
Случилото се в Буенос Айрес преди 30 години я разби. Натоварен с бомба микробус избухна в еврейско читалище, където работеше нейният 21-годишен брат Кристиан.
Това беше най-лошата подобна атака в историята на Аржентина, убивайки 85 - сред тях братът на Дегтиар - и ранявайки 300.
Унищожаването на аржентинско-израелското взаимно дружество, известно с испанските си инициали AMIA, дойде две години след бомбен атентат през 1992 г. срещу израелското посолство в Аржентина, който уби 29 души. Израелски официални лица казват, че седем от жертвите никога не са били идентифицирани.
Аржентинските прокурори обвиниха иранските служители за заговора за атаката на AMIA и казаха, че агенти на Хизбула са я извършили, но никой не е осъден. Иран отказа да предаде бившите служители и бивши дипломати, срещу които са повдигнати обвинения, и отрича да е замесен.
За мнозина, които загубиха приятели и семейство при атаката, времето не е излекувало болката им. За някои ситуацията се влоши от липсата на справедливост в случая и избухването на войната между Израел и Хамас.
Стенопис е изложен в еврейския център AMIA в Буенос Айрес, Аржентина, на ян. 23, 2024. (AP Photo/Natacha Pisarenko)
„Ако ме попитате как съм, емоционален съм“, каза Дегтиар. „Чувствам се много тъжна, защото това, което се случва в Израел, засяга нас като човечество, като евреи и мен лично.“
Дегтиар каза, че е живяла два живота – един преди загубата на Кристиан и един след смъртта му.
Преди десетилетия тя смяташе, че семейството й живее далеч от бомбите, които виждаха да падат по телевизията.
„Преди 30 години не беше естествено тук, в Аржентина, да говорим за тероризъм", каза Дегтиар. „Бомби не избухнаха у дома, както за първи път избухнаха в посолството, или в моя случай, при атаката срещу AMIA.“
След месеци на дълбока скръб, тя реши, че да бъде парализирана от болката си е липса на уважение към живота на брат си, така че тя предприе действия.
Тя прекара години, споделяйки историята си сред групи за самопомощ и в крайна сметка стана психолог. Понастоящем специализирана в консултиране на скръб, Дегтиар утешава онези, които скърбят за любим човек, както е правила.
В подхода си към пациентите тя обикновено разкрива, че също е загубила някого и по този начин може да им съчувства.
„Изградих си живот, който ме оправдава да говоря за Кристиан, брат ми, всеки ден“, каза Дегтиар. „Назовавам името на брат си всеки ден от живота си.“
АРЖЕНТИНЦИ СРЕД ЖЕРТВИТЕ И ЗАЛОЖНИЦИТЕ НА ХАМАС
Сандра Мясник не разбра какво се е случило на 7 октомври от новините.
Ужасът нахлу в дома й в Буенос Айрес чрез група в WhatsApp: Екранна снимка показва как нейната братовчедка Шири Бибас прегръща двете си червенокоси деца над съобщение. „Отнесоха ги.“
„Спомням си този момент много добре“, каза Мясник. „Казах: „Не, това не е тя.“ Проверете психологическия защитен механизъм да не виждате това, което виждате.“
Тя обиколи къщата си, без да знае какво да прави, в очакване на информация. Тогава тя научи, че нейният чичо Хосе Луис Силберман, който емигрира от Аржентина в Израел през 70-те години, за да търси живот далеч от диктатурата, е бил убит от Хамас.
След атаката на Хамас, Министерството на външните работи на Аржентина разкри че седем аржентински граждани са били убити, а други 15 са били отвлечени от домовете си. Сред тях беше братовчедът на Мианск и нейното 9-месечно бебе, Кфир Бибас, най-малкият израелец, завлечен в Газа.
Президентът Хавиер Милей, който проявява публичен интерес към юдаизма, пътува до Израел в края на януари и призова за освобождаването на 11-те аржентинци, останали в плен.
Миасник каза, че атаката на Хамас, макар и извършена далеч от Аржентина, е отприщила скръб и страх, които са били познати на най-голямата еврейска общност в Латинска Америка.
"Кой аржентинец може да каже, че тероризмът е (само) в Близкия изток?" - каза Мясник. „Не е на хиляди километри. Точно тук е, при нас.“
Персоналът от обществения център AMIA се втурна да предложи подкрепа на аржентинските роднини на жертвите на Хамас. Miasnik не прие веднага.
„Мислех, че имам стабилност, и изведнъж научих, че никога не съм преживявала подобна ситуация“, каза тя.
Тя се срещна с Degtiar след символичното празнуване на рождения ден на племенника й, а по-късно отишъл при нея за консултация. Други се обърнаха към Мясник, за да споделят утешителни думи, карайки я да почувства, че не е сама.
"Нямам нищо общо с религиозната страна на юдаизма, но се свързах отново с моята идентичност", каза Мясник. „Това не се случи само на семейството ми. Случи се и на общността.“
СПОМНЕНЕ НА ЖЕРТВИТЕ НА БОМБЕРДЕНИЯ ОТ 1994 г.
Година след година роднини на жертвите на атентата от 1994 г. се връщат в седалище на читалището, където беше построена нова сграда.
Това беше символичен жест, каза Амос Линецки, президент на AMIA. „Не поради религиозен въпрос, а защото искаха да ни унищожат и не можаха да го направят. Те ни направиха по-силни и ние все още сме тук, на същото място.“
Основана преди 130 години , в момента центърът надзирава гробищата, образователните институции, насърчава културните дейности и предоставя насоки за хората, които търсят работа.
Той също така се инвестира в запазването на историята за по-младите поколения, каза Линецки. Центърът е домакин на годишни кампании в памет на нападението и отдаване на почит към загиналите.
„Изминалото време не може да бъде причина за забрава“, каза Линецки.
Извън сградата, бяха засадени дървета в памет на жертвите. Патриша Щриер, която загуби сестра си Мирта от бомбардировката, посещава толкова често, колкото може.
„Целувам го, докосвам го, говоря с Мирта“, каза Щриер. „Дървото й е красиво. Пълно е с листа.“
Смъртта на Мирта не беше потвърдена веднага. Strier прекара цяла седмица в търсене на информация в болници, морги и полицейски участъци. Тя казва, че разбира скръбта и несигурността на онези, които чакат новини за близките си сред войната Израел-Хамас.
„Първо си помислих само как това ще се отрази на семейството и приятелите ми там (в Израел ), но след това болката ми се увеличи, защото се видях отразен върху терористичната атака, при която загина сестра ми“, каза Стиер. „Ние също бяхме жертви.“
Болката й не е намаляла, но — подобно на Дегтиар — тя се стреми да държи сестра си близо до себе си.
Седем дни след бомбардировката тя сънува на по-млада, сияеща Мирта. „Защо се смееш, ако всички отчаяно искаме да те намерим?“ — попита Страйър в съня си. „Добре съм“, отговори усмихнатата й сестра.
Телефонът иззвъня, след като тя се събуди и обаждането потвърди смъртта на Мирта.
Скромно олтар, където всеки петък пали свещ за Шабат, Страйер пази няколко снимки на родителите си и Мирта. Сестра й рядко се смееше, каза Страйър, а майка й спря да го прави, когато бомбардировката уби дъщеря й. Strier избра да ги запомни усмихнати.
„Така си ги представям всички“, каза Strier. „Светлината идва отгоре, от любимите ми хора, от моите ангели и аз ги намирам всички, всеки на мястото си, за да не забравя нито един от тях.“
